Любовта не може да те спаси от собствената ти съдба ~ Джим МОРИСЪН
ч
(Jim Morrison, © Joel Brodsky, 1967)
Преди 72 години в Мелбърн, Съединени американски щати се ражда най-харизматичният реализатор в рок музиката и последният представител на поетите романтици в историята Джим Морисън. Нареждат го в края на редицата, към която принадлежат лорд Байрон, Пърси Шели, Ламартин, Шандор Петьофи, Пол Верлен, Гийом Аполинер и останалите от този тип, въпреки че най-голямо въздействие върху него оказва младият Артур Рембо, който стопира да написа на същата възраст, на която Морисън стартира музикалната си кариера – 23 година
Джим Морисън има един от най-високите измерени общоприетоо коефициент на просветеност от всички известни представители на шоубизнеса – 149. Той е един от дребното по това време, които ясно си дават сметка в какво безусловно боготворене изпада публиката пред изпълнителите и ловко употребява това, трансформирайки театралния си облик в модел за подражателство и боготворение.
Името на групата му “The Doors ” идва от цитата на Уилям Блейк: “Ако вратите на усещанията се прочистят, всичко ще ни се яви, каквото е – безпределно. ” Краткият си, само че изобретателен живот Джим като че ли живее под мотото на различен откъс от Блейк: " Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта ", което обаче го води до цялостно отдаване на опиатите и алкохола. На последния си концерт с групата той сяда безшумно до барабаните, слуша по какъв начин свирят другите и не става повече, с цел да пее. След седем месеца гибелта го застига в Париж, където е открит мъртъв във ваната на жилището си. Морисън е единствено на 27 години и с това заема своето справедливо място в мистичния “Клуб 27 ”. Заради френското законодателство и неналичието на доказателства за насилствена гибел, аутопсия и следствие за гибелта му в никакъв случай не са били правени. Местната полиция отбелязва в отчета си, че повода за гибелта е сърдечна непълнота, макар че най-вероятната причина за гибелта е използването на алкохол и опиати.
Днес обликът му е един от най-митологизираните в музиката. Погребан е в гробището " Пер Лашез " във Франция. Гробът му е измежду най-големите забележителности в Париж: на 4-то място по визити след Айфеловата кула, Нотр Дам и Лувъра.
(Jim Morrison, Robby Krieger and Ray Manzarek on stage, © Linda McCartney, New York City, 1967)
(Jim Morrison, © Joel Brodsky, 1966)
(The Doors, © Joel Brodsky, 1967)
Чуйте, същинската лирика не споделя нищо, единствено маркира опциите. Отваря всички порти. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш....и по тази причина поезията ме притегля толкоз доста – тъй като е безконечна. Докато има хора, които да помнят думи и комбинации от думи. Нищо друго не може да оцелее от изцяло заличаване с изключение на поезията и песните. Никой не може да запомни цялостен разказ. Никой не може да опише филм, скулптура или картина, само че до момента в който има хора, ще има и песни и лирика.Ако поезията ми цели нещо, то е да освободи хората от ограничавания метод, по който те виждат и усещат.
Изложете се на най-големия си боязън и страхът няма повече да има власт над вас; даже страхът от свободата се смалява и изчезва. И вие сте свободни.
Най-любящите родственици и родители правят ликвидиране с усмивки на лица. Те ни принуждават да унищожим индивида, който сме в реалност – най-изтънчения тип ликвидиране.
Най-важният тип независимост е да бъдете това, което сте.
Приятелите могат да си оказват помощ един на различен. Истинският другар е някой, който ти дава тотална независимост да бъдеш себе си - и изключително да чувстваш. Или пък да не чувстваш. Каквото и да усещаш сега е добре и за тях. Това е нещото, към което и същинската обич се причислява - да позволиш на другия човек да бъде това, което в действителност е.
Ние се опасяваме от насилието по-малко, в сравнение с от нашите лични усеща. Личната, интимната, самотната болежка е по-страшна от тази, която някой различен може да ни нанесе.
Любовта не може да те избави от личната ти орис.
Обичам хората, които раздрусват други хора и ги карат да се усещат неловко.
(The Doors, © Henry Diltz, Venice Beach, 1969) (The Doors on stage, New York, 1968, © Yale Joel)
(Jim Morrison at London's Roundhouse, © Ethan Russell, 1968) (Jim Morrison on stage, © Ed Caraeff, 1968)
Аз имам вяра в дългото, дълготрайно разстройство на сетивата, с цел да се реализира незнайното.
Наркотиците са залог с мозъка ти.
Уилям Блейк споделя, че тялото е пандиза на душата, в случай че петте сетива не са изцяло развити и отворени. Той преглежда сетивата като прозорци на душата. Когато сексът употребява всичките сетива интензивно, той може да бъде мистично прекарване.
Всяко потомство желае нови знаци, нови хора, нови имена. Те желаят да се разграничат от своите прародители.
Който управлява медиите, управлява мозъка.
Мисля, че в изкуството, и изключително във филмите, хората се пробват да потвърдят личното си битие.
Музиката разпалва нрава ни.
(Jim Morrison, © Peter Simon, 1966)
Когато музиката свърши, склопи очи, единствена тя може да те приспи…
Преди да потъна в дълбокия сън, желая да чуя вик на пеперуда.
Насилието не постоянно е зло. Зло е в действителност увлечението по принуждение.
Омразата е доста подценявана страст.
Сегашният момент е доста мощно вино. Всичко останало са мемоари.
Всъщност не помня да съм бил роден, би трябвало да се е случило през едно от припаданията ми.
Бъдещето е неразбираемо и краят постоянно е близо.
Градът спи.
Заедно със кучешките глутници
се скитат онеправданите деца.
Струва ми се, те беседват
с четирикраките си
другари,
а те ги учат да надушват диря.
На кого са нужни тези деца?
Кой може да ги накара най-малко един път
да влязат у дома?
Къде ли не се крие любовта,
в лицата забравени и още веднъж възкръснали.
В търсенето й ти изгуби покой,
а тя е близо, ето, подай й ръка –
иде когато си изтощен от очакване.
Изгрява дъга – и в нея е отново любовта.
В кръвта е, а като че ли я няма –
на всичко основа,
на всичко отговор.
Прибързано сме се настанили
на ръба на отегчението
Протягаме се към смърттa
в края на свещ
Стремим се към нещо
Което към този момент ни е разкрило.
Снимки ~ The Red List
